КАК ДА
ПОСТЪПИМ, АКО СМЕ ПРОПУСНАЛИ ДА ПОДАДЕМ ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
НА ПРАВОТО СИ НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ ПО ЗСПЗЗ
На 25.01.2007
г. Народното събрание прие законопроекта за изменение и допълнение на Закона за
собствеността и ползуването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ на второ четене.
Обнародването му в “Държавен вестник” бе извършено на 09.02.2007г. в
ДВ бр.13.
Промените
съдържат нови правила, които засягат различни страни на отношенията, свързани с
възстановяването на правото на собственост, статута на земите по чл. 19 ЗСПЗЗ,
които не са заявени за възстановяване и формират т. н. “остатъчен фонд”,
обезщетяването на собствениците, ползването на земеделските земи, управлението
на мерите и пасищата. Предмет на коментар са само някои от промените, които
обвързват със сравнително кратки срокове упражняването на субективни права на
собствениците на земеделски земи ( на възстановяване и обезщетяване), на
собствениците, придобили сгради от имуществото на ликвидираните селскостопански
организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на ползвателите на общински земи
въз основа на актовете, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Отношенията по
повод новия статут на земите от остатъчния фонд (чл. 19 ЗСПЗЗ) ще бъдат
разгледани отделно.
I.
Тримесечен
срок за предявяване на искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 2 от Закона
за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд
(ЗВСГЗГФ) за установяване на правото на възстановяване на собствеността върху
земеделски земи и гори и земи от горския фонд.
1.
Още с
влизането в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г. в чл. 11, ал. 2 бе предвидена възможност
за собствениците, които са пропуснали да заявят правото си на възстановяване на
собствеността върху земеделски земи, по административен ред пред поземлената
комисия (сега общинска служба по земеделие и гори) в законоустановените срокове
да направят искане пред Националния поземлен съвет в 2-годишен срок за
възобновяване на срока за заявяване на правото на собственост, или с иск пред
районния съд да установят правата си. Първоначално искът се прилагаше като иск
за възобновяването на срока за заявяване на правото на възстановяване пред
поземлената комисия и ответник по него бе общината. Впоследствие искът по чл.
11, ал. 2 ЗСПЗЗ бе уреден като специален иск за установяване на правото на
възстановяване на собствеността върху земеделски земи. Ответник по иска е
общинската служба по земеделие и гори. Това е специално исково съдебно
производство, което се развива пред две инстанции - чл. 218а, ал. 1, б. “а” от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и е безплатно - § 16, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. През 1995 г. предявяването на такива искове е ограничено със срок -
31.12.1996 г., но за непродължителен период от време - разпоредбата е отменена
през 1997 г. (ДВ, бр. 98 от 1997 г.). На практика от 1991 г. до момента
собствениците на земеделски земи, които са пропуснали сроковете да заявят
правата си пред органа по поземлена собственост, разполагаха с неограничено със
срок право по съдебен ред да установят срещу административния орган по поземлена
собственост правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи.
Новото
законодателно разрешение обвързва със срок предявяването на иска по чл. 11, ал.
2 ЗСПЗЗ. Срокът е тримесечен, считан от влизането на Закона за изменение и
допълнение на ЗСПЗЗ в сила. Друга съществена промяна е изискването по тези дела
да се призовава и съответната община, на чиято територия са разположени имотите,
чието възстановяване се претендира. Правилото е следствие от измененията в
статута на земите по чл. 19 ЗСПЗЗ - незаявените за възстановяване имоти се
предават в собственост на общината, но с редица ограничения при разпореждането и
управлението. От значение е ограничаването на доказателствените средства – в
производството по чл. 11, ал. 2 са допустими само писмени доказателства.
Писмени декларации (декларациите по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ с нотариално заверен
подпис, добили известност като “клетвени декларации”, както и свидетелски
показания, не могат да бъдат основание за доказване на правото на
собственост.
2.
Идентично
ограничение с 3-месечен срок е въведено и по отношение на предявяване на правото
на възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд с иск по
чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ.
3.
Висящите
съдебни производства, както по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, така и по чл. 13, ал. 2
ЗВСГЗГФ, се довършват по новите правила. Промяната отразява не само политиката
на приключване на реституционния процес, след като на собствениците е
предоставен достатъчно продължителен период от време за упражняване на правата
им, но е въведено и в защита на обществения интерес да се преустановят
злоупотреби с тази правна възможност. Не са редки случаите когато лица
претендират, че са собственици на имоти, които описват с данните, съдържащи се в
картата на възстановената собственост.
II.
Нов 6-месечен
срок за искания по чл. 13, ал. 10 ЗВСГЗГФ да се преразгледат влезли в сила
решения на общинската служба по земеделие и гори за възстановяване на правото на
собственост върху гори и земи от горския фонд. Тази възможност в мотивите на
законопроекта е обоснована с необходимостта от отстраняване на непълноти и
грешки при създаването на картата на възстановената собственост чрез
съвместяването на материалите и данните от плановете за земеразделяне и картата
на старите реални граници за земеделските земи с картата на възстановяването на
горите и земите от горския фонд. Предвидено е, когато сроковете по чл. 13, ал.
10 ЗВСГЗГФ са изтекли, министърът на земеделието и горите или заинтересованите
лица да могат да направят искане в 6-месечен срок за произнасяне по исканията от
общинската служба по земеделие и гори. Поради изключителния характер на
разпоредбата, сроковете би следвало да се характеризират като
преклузивни.
III.
Продължаване
на срока за преразглеждане на влезли в сила решения за обезщетяване на
собствениците по чл. 19а, ал. 7 ЗСПЗЗ. Правилото на чл. 19а, ал. 7 е сходно с
това по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ. И в двата случая се урежда специално основание за
преразглеждане на влезли в сила административни актове (решения на органа по
поземлената собственост) - при откриване на закононарушения, на нови
обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение за
постановяване на решението. В чл. 14, ал. 7 предмет на преразглеждане са
решенията за възстановяване на правото на собственост, а чл. 19а, ал. 7
разширява приложното поле на тази възможност по отношение и на друг от видовете
административни актове, издавани от органа по поземлена собственост - решенията
за определяне на правото на обезщетяване и за обезщетяване на собствениците със
земеделска земя. Правомощието е ограничено с едногодишен срок от влизането в
сила на решението, но не по-късно от 2 години от влизането в сила на плана за
обезщетяване. За заварените влезли в сила решения за обезщетяване едногодишният
срок ще тече от влизането на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ в сила.
Това става три дни след обнародването му в “Държавен вестник”, защото друг срок
не е предвиден в законопроекта. Преразглеждането може да се поиска от министъра
на земеделието и горите или от заинтересованите лица.
От
изложеното по-горе се налагат следните синтезирани изводи, които трябва да имат
предвид собствениците на земеделски земи, които по един или друг повод не са
подали заявление за възстановяване на земеделските си
имоти:
1.
Съгласно Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи –
параграф 22, последния срок за предявяването на исковете по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ
е бил 09.05.2007г., т.е. ВЕЧЕ Е ИЗТЕКЪЛ! Собствениците следва да са наясно, че
предявяването на един такъв иск по съдебен ред към настоящият момент е обречено
на отхвърляне като недопустим. Това ще бъде така до момента, в който
евентуално се приеме удължаване на този срок с изменение на ЗСПЗЗ, ако въобще се
приеме такова ново удължаване.
2. Все още има
възможност собствениците да възстановят правото си на собственост върху
незаявени от тях имоти, които се владеят или са възстановени на други
собственици – тази възможност дава чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, която гласи, че при
спор за материално право заинтересуваните лица, които спорят помежду си за право
на собственост върху съответния имот, осъществяват правата си по съдебен ред,
като в производството пред районния съд са допустими и всички доказателства,
предвидени в Гражданския процесуален
кодекс. Във всички случаи когато е налице спор за собственост, по
който страна е лице, което се легитимира като собственик с решение на ПК, съдът
е властен да преценява дали възстановяването на правата му е извършено при
спазване изискванията на закона, без да е обвързван от този издаден в негова
полза индивидуален административен акт, ако същия е незаконосъобразен. Искът по
чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е
положителен установителен и с него следва да се установи принадлежността на
правото на собственост върху земеделски земи към един минал момент, а именно към
момента на внасянето на земята в ТКЗС, ДЗИ или друга селскостопанска
организация. С иска по чл. 14, ал. 4 не се иска
ревандикация на собственост по реда на чл. 108 ЗС. Предявяването
на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ от един от наследниците е акт на обикновено
управление за защита на общи права. Те произтичат от факта на притежание на
земеделската земя от наследодателя към момента на включването и в
селскостопанските организации. С решението на съда по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ
този факт се установява еднакво и ползува всички наследници, дори и да не са
участвували в производството. Извън общите факти наследниците могат да имат
различно материалноправно положение, което обуславя тяхната процесуална
самостоятелност. В производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ наследниците са
обикновени другари и участието на всички не е задължително. Исковата молба,
подадена от един от тях, ползува и останалите за заявените с нея общи
факти.